джапаха

Речник на българския език

1. джапаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

джапаха е производна форма на джапам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. джапаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

джапаха е производна форма на джапам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).