джапало

Речник на българския език

1. джапало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

джапало е производна форма на джапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. джапало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

джапало е производна форма на джапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. джапало — мин. деят. св. прич. ср. р.

джапало е производна форма на джапам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. джапало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

джапало е производна форма на джапам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).