джапал

Речник на българския език

1. джапал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

джапал е производна форма на джапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. джапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

джапал е производна форма на джапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. джапал — мин. деят. св. прич. м. р.

джапал е производна форма на джапам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. джапал — мин. деят. несв. прич. м. р.

джапал е производна форма на джапам (мин. деят. несв. прич. м. р.).