дехуманизирал

Речник на българския език

1. дехуманизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дехуманизирал е производна форма на дехуманизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дехуманизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дехуманизирал е производна форма на дехуманизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дехуманизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дехуманизирал е производна форма на дехуманизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дехуманизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дехуманизирал е производна форма на дехуманизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).