дефилирал

Речник на българския език

1. дефилирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дефилирал е производна форма на дефилирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дефилирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дефилирал е производна форма на дефилирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дефилирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дефилирал е производна форма на дефилирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дефилирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дефилирал е производна форма на дефилирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).