детонирахте

Речник на българския език

1. детонирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

детонирахте е производна форма на детонирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. детонирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

детонирахте е производна форма на детонирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).