детонирахме

Речник на българския език

1. детонирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

детонирахме е производна форма на детонирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. детонирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

детонирахме е производна форма на детонирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).