детонирах

Речник на българския език

1. детонирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

детонирах е производна форма на детонирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. детонирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

детонирах е производна форма на детонирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).