детонирал е

Речник на българския език

1. детонирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детонирал е е производна форма на детонирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. детонирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детонирал е е производна форма на детонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. детонирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детонирал е е производна форма на детонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).