детонирала

Речник на българския език

1. детонирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

детонирала е производна форма на детонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. детонирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

детонирала е производна форма на детонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. детонирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

детонирала е производна форма на детонирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. детонирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

детонирала е производна форма на детонирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).