детерминирало

Речник на българския език

1. детерминирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

детерминирало е производна форма на детерминирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. детерминирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

детерминирало е производна форма на детерминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. детерминирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

детерминирало е производна форма на детерминирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. детерминирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

детерминирало е производна форма на детерминирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).