детерминирал

Речник на българския език

1. детерминирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детерминирал е производна форма на детерминирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. детерминирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детерминирал е производна форма на детерминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. детерминирал — мин. деят. св. прич. м. р.

детерминирал е производна форма на детерминирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. детерминирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

детерминирал е производна форма на детерминирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).