десенирахте

Речник на българския език

1. десенирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

десенирахте е производна форма на десенирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. десенирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

десенирахте е производна форма на десенирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).