десенирал

Речник на българския език

1. десенирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

десенирал е производна форма на десенирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. десенирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

десенирал е производна форма на десенирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. десенирал — мин. деят. св. прич. м. р.

десенирал е производна форма на десенирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. десенирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

десенирал е производна форма на десенирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).