деребействал е

Речник на българския език

1. деребействал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деребействал е е производна форма на деребействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. деребействал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деребействал е е производна форма на деребействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. деребействал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деребействал е е производна форма на деребействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).