деребействало е

Речник на българския език

1. деребействало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деребействало е е производна форма на деребействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. деребействало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деребействало е е производна форма на деребействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. деребействало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деребействало е е производна форма на деребействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).