деребействала е

Речник на българския език

1. деребействала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

деребействала е е производна форма на деребействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. деребействала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

деребействала е е производна форма на деребействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. деребействала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

деребействала е е производна форма на деребействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).