деребействала

Речник на българския език

1. деребействала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

деребействала е производна форма на деребействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. деребействала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

деребействала е производна форма на деребействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. деребействала — мин. деят. св. прич. ж. р.

деребействала е производна форма на деребействам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. деребействала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

деребействала е производна форма на деребействам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).