деребействал

Речник на българския език

1. деребействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деребействал е производна форма на деребействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. деребействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деребействал е производна форма на деребействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. деребействал — мин. деят. св. прич. м. р.

деребействал е производна форма на деребействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. деребействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

деребействал е производна форма на деребействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).