депортирало е

Речник на българския език

1. депортирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

депортирало е е производна форма на депортирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. депортирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

депортирало е е производна форма на депортирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. депортирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

депортирало е е производна форма на депортирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).