депонирало

Речник на българския език

1. депонирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

депонирало е производна форма на депонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. депонирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

депонирало е производна форма на депонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. депонирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

депонирало е производна форма на депонирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. депонирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

депонирало е производна форма на депонирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).