департизирал

Речник на българския език

1. департизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

департизирал е производна форма на департизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. департизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

департизирал е производна форма на департизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. департизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

департизирал е производна форма на департизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. департизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

департизирал е производна форма на департизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).