денудирало

Речник на българския език

1. денудирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

денудирало е производна форма на денудирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. денудирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

денудирало е производна форма на денудирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. денудирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

денудирало е производна форма на денудирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. денудирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

денудирало е производна форма на денудирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).