денивелирало

Речник на българския език

1. денивелирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

денивелирало е производна форма на денивелирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. денивелирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

денивелирало е производна форма на денивелирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. денивелирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

денивелирало е производна форма на денивелирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. денивелирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

денивелирало е производна форма на денивелирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).