денивелирал

Речник на българския език

1. денивелирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

денивелирал е производна форма на денивелирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. денивелирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

денивелирал е производна форма на денивелирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. денивелирал — мин. деят. св. прич. м. р.

денивелирал е производна форма на денивелирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. денивелирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

денивелирал е производна форма на денивелирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).