демотивирало

Речник на българския език

1. демотивирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

демотивирало е производна форма на демотивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. демотивирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

демотивирало е производна форма на демотивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. демотивирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

демотивирало е производна форма на демотивирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. демотивирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

демотивирало е производна форма на демотивирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).