демотивирала

Речник на българския език

1. демотивирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

демотивирала е производна форма на демотивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. демотивирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

демотивирала е производна форма на демотивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. демотивирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

демотивирала е производна форма на демотивирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. демотивирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

демотивирала е производна форма на демотивирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).