демотивирал

Речник на българския език

1. демотивирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демотивирал е производна форма на демотивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. демотивирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демотивирал е производна форма на демотивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. демотивирал — мин. деят. св. прич. м. р.

демотивирал е производна форма на демотивирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. демотивирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

демотивирал е производна форма на демотивирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).