демонополизирал

Речник на българския език

1. демонополизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демонополизирал е производна форма на демонополизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. демонополизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демонополизирал е производна форма на демонополизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. демонополизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

демонополизирал е производна форма на демонополизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. демонополизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

демонополизирал е производна форма на демонополизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).