демонизирал

Речник на българския език

1. демонизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демонизирал е производна форма на демонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. демонизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демонизирал е производна форма на демонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. демонизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

демонизирал е производна форма на демонизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. демонизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

демонизирал е производна форма на демонизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).