демодулирахме

Речник на българския език

1. демодулирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

демодулирахме е производна форма на демодулирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. демодулирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

демодулирахме е производна форма на демодулирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).