демобилизирало

Речник на българския език

1. демобилизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

демобилизирало е производна форма на демобилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. демобилизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

демобилизирало е производна форма на демобилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. демобилизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

демобилизирало е производна форма на демобилизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. демобилизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

демобилизирало е производна форма на демобилизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).