демобилизирал

Речник на българския език

1. демобилизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демобилизирал е производна форма на демобилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. демобилизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демобилизирал е производна форма на демобилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. демобилизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

демобилизирал е производна форма на демобилизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. демобилизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

демобилизирал е производна форма на демобилизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).