демистифицирал

Речник на българския език

1. демистифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демистифицирал е производна форма на демистифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. демистифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демистифицирал е производна форма на демистифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. демистифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

демистифицирал е производна форма на демистифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. демистифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

демистифицирал е производна форма на демистифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).