дембелувал е

Речник на българския език

1. дембелувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дембелувал е е производна форма на дембелувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дембелувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дембелувал е е производна форма на дембелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дембелувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дембелувал е е производна форма на дембелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).