дематериализирал

Речник на българския език

1. дематериализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дематериализирал е производна форма на дематериализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дематериализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дематериализирал е производна форма на дематериализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дематериализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дематериализирал е производна форма на дематериализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дематериализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дематериализирал е производна форма на дематериализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).