демагнитизирал

Речник на българския език

1. демагнитизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демагнитизирал е производна форма на демагнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. демагнитизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

демагнитизирал е производна форма на демагнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. демагнитизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

демагнитизирал е производна форма на демагнитизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. демагнитизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

демагнитизирал е производна форма на демагнитизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).