делнел

Речник на българския език

1. делнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

делнел е производна форма на дялна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. делнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

делнел е производна форма на дялна (мин. деят. несв. прич. м. р.).