декретирал е

Речник на българския език

1. декретирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декретирал е е производна форма на декретирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. декретирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декретирал е е производна форма на декретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. декретирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декретирал е е производна форма на декретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).