декретирало е

Речник на българския език

1. декретирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

декретирало е е производна форма на декретирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. декретирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

декретирало е е производна форма на декретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. декретирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

декретирало е е производна форма на декретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).