декретирало

Речник на българския език

1. декретирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

декретирало е производна форма на декретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. декретирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

декретирало е производна форма на декретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. декретирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

декретирало е производна форма на декретирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. декретирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

декретирало е производна форма на декретирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).