декретирала

Речник на българския език

1. декретирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

декретирала е производна форма на декретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. декретирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

декретирала е производна форма на декретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. декретирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

декретирала е производна форма на декретирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. декретирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

декретирала е производна форма на декретирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).