декретирал

Речник на българския език

1. декретирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декретирал е производна форма на декретирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. декретирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декретирал е производна форма на декретирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. декретирал — мин. деят. св. прич. м. р.

декретирал е производна форма на декретирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. декретирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

декретирал е производна форма на декретирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).