декретира

Речник на българския език

1. декретира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

декретира е производна форма на декретирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. декретира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

декретира е производна форма на декретирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. декретира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

декретира е производна форма на декретирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).