декламирал

Речник на българския език

1. декламирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декламирал е производна форма на декламирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. декламирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

декламирал е производна форма на декламирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. декламирал — мин. деят. св. прич. м. р.

декламирал е производна форма на декламирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. декламирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

декламирал е производна форма на декламирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).