деинициализирало

Речник на българския език

1. деинициализирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деинициализирало е производна форма на деинициализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. деинициализирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деинициализирало е производна форма на деинициализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. деинициализирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

деинициализирало е производна форма на деинициализирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. деинициализирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

деинициализирало е производна форма на деинициализирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).