деинициализирал

Речник на българския език

1. деинициализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деинициализирал е производна форма на деинициализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. деинициализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деинициализирал е производна форма на деинициализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. деинициализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

деинициализирал е производна форма на деинициализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. деинициализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

деинициализирал е производна форма на деинициализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).