дезориентирало е

Речник на българския език

1. дезориентирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезориентирало е е производна форма на дезориентирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезориентирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезориентирало е е производна форма на дезориентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезориентирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезориентирало е е производна форма на дезориентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).