дезориентирало

Речник на българския език

1. дезориентирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезориентирало е производна форма на дезориентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезориентирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезориентирало е производна форма на дезориентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезориентирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дезориентирало е производна форма на дезориентирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дезориентирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дезориентирало е производна форма на дезориентирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).