дезориентирал

Речник на българския език

1. дезориентирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезориентирал е производна форма на дезориентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезориентирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезориентирал е производна форма на дезориентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезориентирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезориентирал е производна форма на дезориентирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезориентирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезориентирал е производна форма на дезориентирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).